Докато по-голямата част от човечеството ежедневно се стреми към повече и повече щастие в живота си изследователи психолози изненадват с констатацията си, че твърде многото щастие накуп всъщност не е толкова хубаво, колкото изглежда. Дори напротив – изведнъж ощастливените могат да се почувстват много по-зле в сравнение с времената, когато щастието не е било нищо повече от блян.

Нека да вземем например книгите, в които се описват различи техники за повишаване на количеството щастие в живота ни – прилагането им с очакването, че непременно ще се почувстваме по-щастливи накрая не винаги завършва добре. Понякога дори положението е по-зле от започването и причината се крие в схващането, че непременно би трябвало да сметнем живота си за по-щастлив, което е абсолютизиране  на подхода и самото щастие като усещане.

Друг пример показва как жизнерадостни и впечатляващи с равнището си на щастие младежи имат склонност да умират по млади. Това, според учените се дължи на факта, че у повечето креативния подход към различни проблеми е силно закърнял, а и са много по-склонни към рисковани действия, които освен материалното им благополучие могат за засегнат дори и животът им.

Добър пример в това отношение са хората, които страдат от биполярно афективно разстройство – една от отличителните му черти е, че засегнатите изживяват еуфорични периоди на свръхщастие, в които периоди са склонни дори към злоупотреба с наркотични вещества, неразумно шофиране  или разпиляването на спестеното през годините.

Щастието си има и тъмна страна и тя според изследователите се проявява при хората, които се чувстват щастливи неоснователно, дори в моменти съвсем не на място. Например нерядко срещани хора могат да се чувстват безумно щастливи в присъствието на хора, които плачат или пък се ощастливяват от лоши новини.

Такова поведение всъщност е израз отново на манийно поведение като в този случаи авторите на изследването изтъкват, че по принцип избягвани чувства като вина и страх биха облекчили положението на свръхщастие. Всъщност с това ни казват, че нормално щастливите хора могат понякога да се чувстват виновни или пък да се страхуват от нещо. Разбира се, с мярка.

И за да успокоят неуморните преследвачи на щастие, които съсредоточават усилията си в припечелване на повече пари, слава или успех учените показват, че изброените постижения съвсем не гарантират прекрасния вътрешен мир, присъщ за щастливците, които виждаме наоколо. Просто щастието е състояние на духа, в което съсредоточаването в дадена цел или идея носи вътрешен заряд и усещане за пълнота. Много е възможно щастието всъщност да е нещо, което не се достига, а да е изживяването, което ни съпровожда по пътя, който вървим към него.
----------
Източник:    June Gruber и съавтори, 2011. A Dark Side of Happiness? How, When, and Why Happiness Is Not Always Good. Perspectives on Psychological Science 6: 222-233, doi:10.1177/1745691611406927
Снимка: happinessdoc.wordpress.com