Аргументите, `впрегнати` в полза на поддръжниците на схващането, че изследванията със стволови клетки не само са безполезни, но и вредни могат да се разделят в две големи групи:
1. Такива, които третират проблема от научна гледна точка, боравейки с научни доводи;
2. основани на религиозни схващания, страхове и суеверия, чертаейки апокалиптични картини, но без да могат да обосноват с реални данни страховете си.
Най-често срещаните аргументи от втората група са `не бива да се месим в хода на човешкия живот по такъв радикален начин`, както и `не бива да се бъркаме толкова надълбоко в божиите дела`.
Всъщност вторият призив не е лишен от религиозен смисъл, ако разглеждаме зачатието като едно от тайнствата на християнството.
Защо зачатието?
При изследванията със стволови клетки най-често се използват една група от тях, наречени ембрионални стволови клетки. Те за разлика от останалите групи, откривани във възрастния човешки организъм, имат най-добра способност да се преобразуват в лабораторни условия в желаните видове клетки.
За да се получат ембрионални стволови клетки, годни за изследвания обаче е необходимо те да се набавят от човешки зародиши. Последните би следвало да бъдат жертвани в полза на научните изследвания.
Естествено, едва ли има трезвомислещ човек, който да приеме с лекота факта, че за научни цели е оправдано избиването на човешки зародиши. Този чисто етичен проблем е основният недостатък на изследователските направления със стволови клетки и остава в основата на аргументите на противниците на тези изследвания преди 2007 г.
Благодарение на рестриктивната политика на администрацията на бившия президент на САЩ – Джордж Буш и ветото му върху изследванията с ембрионални стволови клетки учените бяха поставени натясно и намериха начин, който да заобикаля нуждата от избиване на ембриони. Така те отново биха могли да разчитат на федерални субсидии за изследванията си, но политическата и научна ситуация промениха нещата след встъпването в длъжност на президента Барак Обама.
През 2007 г. няколко научни екипа едновременно съобщиха за успешно препрограмиране на обикновени кожни клетки в т.нар. плурипотентни стволови клетки (индуцирани плурипотентни стволови клетки или за по-кратко иПСК).
Тогава, страховете на противниците изместиха центъра на тежестта си и от страхове за евентуални постижения в областта на човешкото клониране се изместиха към страхове за евентуални рискове при препрограмирането на специализирани клетки, свързано с тяхното израждане в туморни.
Тук вече опортюнистите на лечение със стволови клетки боравят с факти от няколко научни публикации, които недвусмислено показват, че съществува риск при третиране със стволови клетки те да се изродят и да се превърнат в туморни образувания.
Такъв пример дава д-р David Prentice, показвайки, че мишки, болни от болестта на Паркинсон и лекувани със стволови клетки развиват с 20% повече мозъчни тумори в сравнение с контролна група. Д-р C. A. Cowan пък доказва, че стволовите клетки с времето са по-склонни да проявяват хромозомни аномалии, което поставя въпроса за тяхното време и място на използване в медицинската практика.
Връщайки се отново на проблема с получаването на стволови клетки ще забележим, че първоначалният страх от клониране на човешки същества се състоеше в приликата на т.нар. репродуктивно с терапевтично клониране. Ето схематично каква е схемата при получаването на зародиш, носещ белезите на организма, нуждаещ се от стволови клетки:
1. Извличане на човешка яйцеклетка от донор;
2. Ядрото, съдържащо ДНК се премахва от яйцеклетката.
3. Взимат се кожни клетки от потенциално подлежащия на лечение.
4. Ядрото на кожната клетка се премахва също.
5. Ядрото от кожната клетка се имплантира в яйцеклетката.
6. Така реконструираната яйцеклетка, наречена бластоцист се стимулира за по-нататъшно развитие чрез електрични и/или химични агенти.
7. След 3 до 5 дни от началото на развитието на бластоциста е възможно екстрахиране на ембрионални стволови клетки от него.
8. Остатъкът от бластоциста (ембриона) се унищожава.
9. Получените стволови клетки могат да се използват за регенериране на орган или тъкан със същите характеристики, каквито притежава донора на кожната клетка.
Първите 6 стъпки представляват репродуктивно клониране по същество и полученият бластоцист може да се имплантира в матка на жена акцептор, която да износи плода, който ще е клонинг на този, дарил ядрото си от кожна клетка.
В повечето държави репродуктивното клониране е абсолютно забранено, но има места, където такива изследвания се осъществяват, дори има няколко непротвърдени случая на родени здрави деца по тази технология.
Имайки предвид съдбата на клонираната овца Доли и значителното количество опитни животни след нея, получени по този метод, учените са на мнение, че засега науката не е в състояние да гарантира, че полученото поколение ще е здраво и няма да се различава от заченатите по обичайният начин деца.
При изпълнението на стъпките от 7 до 9 обаче някои съзират престъпни елементи, тъй като се унищожава потенциален нов човешки живот. В биоетиката ясно е регламентирано, че до 14 дневна възраст ембрионите не се възприемат като човешки същества, следователно няма морални причини, поради които унищожаването им да е белег на престъпление.
Въпреки това някои обществени кр
ъгове продължават да смятат, че зародишите, независимо от тяхната възраст носят душа и разрушаването им е равносилно на убийство.
----------
Ето няколко линка, които дават допълнително информация относно аргументите против изследванията и използването на стволовите клетки:
http://www.americancatholic.org/NEWS/StemCell/http://www.catholicplanet.com/articles/article95.htmhttp://www.bootstrike.com/Genetics/StemCells/arguments_against.htmlhttp://pewforum.org/events/?EventID=192http://www.aproundtable.org/tps30info/stemcellresearch.htmlhttp://plato.stanford.edu/entries/stem-cells/
;)
нагоре