Доц. Ана Пройкова:

"Самоорганизацията в момента е изключително модна тема, която излиза извън темата за науката за наноразмерните обекти и е по-скоро философско понятие, защото самоорганизация търсим в обществата, в нервната система, роботиката".

Тя и колегите й се опитват да разберат и самоорганизацията на биологични обекти, например усукването на белтъците.

"Ще се опитам да дам опростена дефиниция на процеса: белтъците се усукват само във водна среда. Това е познание номер едно", отбелязва доц. Пройкова. Обяснява ни, че като типичен физик, има склонността да работи с прости модели, изчистени от детайли, които позволяват да се изучат най-общите свойства на околния свят. Този подход е нож с две остриета при изучаване на нано обектите. А как иначе ще бъде в област, в която агрегат от три атома алуминий има различни оптични и магнитни свойства от този, съставен от четири атома алуминий.

И все пак, според физика Ана Пройкова, полимерите и пластмасите са първата крачка към живата материя, която може да се разглежда като комбинация на C-N-H-O, въглерод, азот, водород и кислород. Разбира се има и други елементи, но ако не са изградени въглеродно-водородни вериги и водорoдни връзки, жива материя изобщо няма.

"Казвам го доста опростено, твърде много редукционализъм има в тази фраза, но истината е, че “оживяването” на материята се дължи на особените свойства на водата", уверява ни тя.

 Една гледна точка е, че нашият органичен свят нямаше да има познатите ни форми на живот, ако твърдата фаза на водата (ледът) не беше по-лека от течната фаза, т.е. ледът плава. Това е уникално свойство на водата. Едва преди 5 г. е създадено друго, изкуствено съединение, с по-лека твърда фаза. За всички други вещества в природата твърдата фаза потъва в течната.

“Ако ледът потъваше, живот от познатия ни вид нямаше да има, защото нямаше да има подходяща температура в морската вода, където възниква животът”, смята доц. Ана Пройкова.

От две години тя изучава водата на нано ниво, т.е. изследва агрегати (клъстери) от водни молекули с хидрофобни примеси. Хидрофобията е страх от водата. Изводът, който се налага е, че ако нямаше страх от вода, нямаше да има функционален живот.

Малко странно, нали?

"Протеините се усукват заради това, че искат да намалят колкото може повече повърхността си, която е в контакт с водата. Те бягат от нея, но от друга страна не могат да свършат полезна работа за живота без нея", обяснява доц. Пройкова.

Усукването на белтъците е естествена самоорганизация, при която природата избира измежду милиардите възможности за усукване тази, която е функционално най-изгодна. Учените смятат, че могат да подпомогнат самоорганизацията на протеините на нанониво. Това би могло да стане като се добавят примеси или се променя температурата на водата. Знае се, че протеините, основата на нашия живот, се усукват правилно при температурата , която не надвишава 41 C.

"Можем да обсъдим живота съвсем опростено и да кажем, че ние представляваме композиция от Менделеевата таблица, организация на елементите по определен начин", обобщава нашият събеседник. Когато умираме, връщаме в почвата елементите, от които сме изградени. Така човекът може да се разгледа като самоорганизация на атоми и молекули, а хората са различни, защото има много частици, които се организират.

"Представете си, че някой ме чуе как сравнявам нано-клъстери и хора на база на самоорганизацията на елементите? Ще се разрази буря, защото от гледна точка на религиите и философията, това е абсолютно недопустимо гледище - човекът е носител на нещо уникално", веднага добавя доц. Ана Пройкова.

Подхвърляме, че ще направим всичко възможно да бъде чута. Тя ни обяснява, че не се притеснява от сблъсъка на гледни точки, а от неспособността да се изслушваме. Пълното съглашателство спирало развитието.

От гледна точка на еволюцията, термодинамичното равновесие означава смърт. Стигнем ли до това равновесие, значи сме умрели. Ето защо, тя не е убедена, че трябва да търсим пълна синхронизация на своите мисли и разбирания, а да се научим да съчетаваме познанията си...

---

Демокрит: Отскубнато от Молекулният дизайн