Още преди ние да отбележим съществуването си на Земята климатът е  бил образецът на времето.  Той се е променял  многократно като е имало фази на затопляне и фази на застудяване. Няма съмнение, че на този етап климата  е във фаза на затопляне като индикациите за това са навсякъде около нас. Въпреки, че изменението на климата не е нещо ново, изучаването на това как човешката дейност влияе на климата на Земята е. Изследванията в тази сфера обхваща много области включително физика, химия, биология, геология, метеорология, океанография и дори социология.

Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) създаден от Световната МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ (СМО)  и Организацията на обединените нации за околната среда (UNEP) съобщава, че средната температура на повърхността на Земята се е увеличила през 20ти век с около  0,6 ° ± 0,2 ° C.
 
Това може да изглежда малка промяна, и въпреки  че регионалните и краткосрочните температури могат да варират в някакъв диапазон от време, глобалните температури са относително стабилни. В същност разликата между днешната средна глобална температура и средната глобална тепмпература от последния ледников период е около 5 ° C.  Дори днес по света е по-топло от всеки друг път през последните 1000 години.
Знаем също така, че човешката дейност – главно изгарянето на изкопаеми горива е увеличило съдържанието на парниковите газове в земната атмосфера в един значителен аспект за същия период от 1000 години. Въглеродния диоксид е един от най-важните газове, който задържа топлината близо до земната повърхност.

Тези парникови газове са във възход още от 19ти век и тяхното влияние ще продължи още много десетилетия. Нивата на въглеродния диоксид и метана в атмосферата са по-високи сега отколкото през последните 650, 000 години. Учените предвиждат, че ако изгарянето на изкопаемите горива продължи със същите темпове, последиците от глобалното затопляне ще се увеличат в бъдеще. 

Аерозолите са  друг основен компонент на земната атмосфера. Те се съдържат в твърди и течни  частици като сажди от пожари и вулканични изригвания, морска сол, бактерии и вируси.  Те засягат енергийния „бюджет” на Земята като поглъщат и разсейват радиацията. В този смисъл аерозолите имат охлаждащ ефект, тъй като много от тези частици могат да предотвратят достигането на радиацията до повърхността на планетата ( въпреки, че поради техния размер и форма някои от тях могат да „хванат в капан” топлината и да я задържат в близост до земната повърхност.)

И тук идва момента да си зададем въпроса  - До  каква степен производството на въглероден диоксид от човешкото население ще нарастне? От една страната страните, които са в икономически застой правят опити да разширят своята индустрия като използват по-евтини и замърсяващи технологии за горене на изкопаеми горива и ни карат да си зададем въпроса какво ще стане, когато прибавим и техния процент на замърсяване на въздуха към общия? От друга страна опитите да се разпространят по чисти технологии (като коли, които се задвижват от водородни горивни клетки) по света още не бележат успехи, което прави още по-трудно предсказването на промените в климата.

Дори и умереното повишаване на атмосферните температури може да промени нивата на валежите по света като направи някои области по-влажни, а други по-сухи, което непременно ще окаже влияние върху селското стопанство в световен мащаб. Повишаването на температурите може да повиши честотата и силата на циклоналните системи, което ще доведе до по-мощни и разрушителни урагани и последващи наводнения, каквито вече наблюдаваме.

 Интересен момент при овладяването на глобалното затопляне е влиянието на океаните и тяхната роля  при регулирането на климата. Основната им роля се основава до голяма степен на тяхното свойство да задържат и транспортират топлина по целия свят. Те съхраняват много по-голямо количество топлина от колкото атмосферата, тъй като водата е 1000 пъти по-плътна и има топлозадържащ капацитет, който е четири пъти по-голям от този на въздуха. Океанските течения са основните магистрали за пренос на топлинна енергия по целия свят. Пример за това е топлото течения Гълфстрийм, което се заформя в Мексиканския залив и завършва в Северна Европа. Когато водата от това течение се изпари въздуха се нагрява като поради тази причина Северна Европа се радва на по-мек климат от колкото Канада например, която се намира на същата географска ширина.

 През последните няколко седмици се засили интереса към  планиснкия масив с вулканичен произход - Килиманджаро. Това стана след излизането на филма на Ал Гор „Неудобната истина”, където автора твърди, че ледниците на Килиманджаро се топят поради глобалното затопляне, но е факт, че те са стартирали своето отдръпване още  от началото на 1900г. – много преди климата да започне да се затопля. В момента се водят много спорове дали това топене се дължи на глобално затопляне или на обезлесяване.

Според Филип Мот от Университета на Вашингтон и Георг Казер от Университета на Инсбурк в Австрия  ледниците на Килиманджаро се топят повече от един век , като това топене започва още от 1953 г, което е преди периода, когато науката започва да дава заключения за затоплянето на атмосферата в този регион.
Топенето на Килиманджаро се дължи на процеса сублимация, която превръща леда директно във водна пара.

В статия на двамата учени от юли-август 2010 в  American Scientist също се споменава , че намаляването на снеговалежите е причина за топенето, защото светлия бял сняг отразява слънчевата светлина обратно в атмосферата, а ако там няма прясно натрупан сняг тогава слънчевата светлина се абсорбира в снега и го разтапя.
Според едно скорошно научно изследване в Сащ ледената шапка на най-високата планина в Африка може да изчезне до 2033г.
„Самата гора е ключов елемент в това. Тя се отразява на размера на дъжда и на количеството, което се изтича от планината” заяви Джо Андерсън, директор на Екологични Инициативи an environmental consultancy based in northern Tanzania.
„По-малко  растителност; по-малко дъжд. Ние виждаме прякото човешко влияние”  При по-малки валежи по ниските склонове има и по-малко сняг на върха. Андерсън казва че  гори, които са изчезнали през последните 30-40 години по ниските склонове на Килиманджаро – отрязани от местните селяни за дървени въглища са виновни за покачването на температурата в световен мащаб.

Министърът на околната среда в Танзания Батилд аБуриан заяви пред Ройтерс, че в източните части на Африканската държава се губят по 91 500 хектара (226 100 дка) годишно, от общо 33 милиона хектара.

"Това е огромен проблем , като най-вече това се случва, защото хората не разполагат с енергийни доставки, поради което изсичат дърветата за дървени въглища", каза тя.
 Според други обаче това е пълна глупост. Горите не помпат влага във въздуха. Дърветата консумират вода и въглероден диоксид и произвеждат кислород и свързаните  с него въглеродни продукти.

Учените казват също, че има и други ледници, които заслужават вниманието на хората като например South Cascade Glacier във Вашингтон , който е едно прекрасно отражение на тежкото положение на ледниците в този затоплящ се свят. Правителствени снимки направени 1928-2000г показват, че ледника Южна Каскада е загубил повече от половината си ледена маса до този момент.
Изключително сложните взаимоотношения между хората и природата  карат учени от различни области да обединят усилията си в опити да разберат как климата реагира на промените.  Въпросът „Какъв ще бъде климата след 50 или 100 години?” и по-скоро търсенето на неговия отговор е сред най-трудните проблеми в областта на науката.

Ето и обобщени някои скептични аргументи срещу глобалното затопляне и това, което казва науката относно глобалното затопляне:

„Затоплянето идва от  Слънцето” -  Промени в слънчевото греене се наблюдават от 1970г. и са без значение за глобалното затопляне.

„Климатът е променен отдавна” – Климатът реагира на моментните промени като господстващо влияние оказва човека. 97% от експертите в климата потвърждават факта, че хората предизвикват глобалното затопляне.

„Наблюдава се захлаждане на климата” –  В периода 2000- 2009г се наблюдават рекордно високи температури. 2005г е обявена за първият глобален „горещ” рекорд, а 2009г за втори рекорд.

„Навлизаме в ледена епоха” – Трябва да се тревожим за глобално затопляне през следващите 100години, а не за ледена епоха в бъдещите 10 000 години.

"Това не е лошо"  - Отрицателните последици от глобалното затопляне върху селското стопанство, здравеопазването и околната среда далеч надхвърлят всички положителни резултати.

„Ал Гор греши” – Книгата на Ал Гор е съвсем точна и далеч по-точна от противоречащи си книги.

„Проблема е в космическите лъчи” – Космическите лъчи не показват промяна в стойностите през последните 30 години, но оказват малко влияние върху глобалното затопляне.

„Топенето на ледниците е част от естествения цикъл на природата” – Дебелата ледена морска покривка показва доста бързо отстъпление.
„Марс се затопля”-  Марс  както и другите планети (Нептун, Юпитер, Сатурн) не влияе на затоплянето в световен мащаб.

„Покачването на морското ниво е преувеличено” – Факт е, че според  различни показатели морското равнище бележи постянно покачване през последния век.

„Водната пара е най-мощният парников газ” – Показването на СО2 увеличава атмосферната водна пара, което увеличава силата на глобалното затопляне.

„Човешкият процент от  CO2 е малка част от  вредните емисии на въглероден диоксид” – Естественият природен цикъл добавя и премахва CO2 за да поддържа баланс, а хората добавят допълнителен въглероден диоксид без да премахват такъв.

„Ефектът на СО2 е слаб „ – Силният ефект на СО2 се наблюдава по много и различни мерки.

„Екстремните климатични явления не са причинени от глобалното затопляне ”- Напротив, тези екстремни явления стават все по-силни и мащабни заради глобалното затопляне.

„Затопляне на климата се наблюдава преди 1940г, когато нивото на CO2  е било ниско” – Глобалното затопляне в началото на 20ти век се дължи на няколко причини като една, от които е увеличаването на CO2.

„Килиманджаро губи ледовете си заради използването на земята” – При повечето ледници се наблюдава бързо отстъпление, като има и някои по-сложни случаи.
Използването на земята играе малка роля в промяната на климата, въпреки че отделянето на въглерод  може да помогне за смекчаване на глобалното затопляне.

„Животните и растенията могат да се адаптират към глобалното затопляне” – Глобалното затопляне ще доведе до изчезването на много видове растения и животни, които няма да успеят да се приспособят за толкова малък срок от време.
"Вулканите отделят повече СО2, отколкото хората" - Хората отделят  100 пъти повече CO2, отколкото вулканите.

„Влияние оказва климатичният феномен Ел Ниньо (топло океанско течение)” – За съжаление и той не носи отговорност за глобалното затопляне.
"Слънцето става по-горещо" - Слънцето се намира в най-дълбокия слънчев минимум от 100 години насам.