Обратно, високоплътностните частици, отбелязвани в клиничната практика като HDL холестерол пък се смята, че предотвратяват атеросклерозата посредством премахването на холестерола от кръвта.
По тази причина на LDL холестеролът (LDL-х) традиционно е слаган етикетът `лош` (съответно HDL - добър). Редица изследвания в последно време показват, че освен лошата си слава на участник в атеросклерозата, LDL-х има разностранни други свойства и роли в метаболизма и физиологията, които са свързани със съвсем не лоши функции. Напротив, оказва се, че LDL-х съвсем не е лош сам по себе си.
Някои първоначални изводи показват, че той е по-скоро показател за нарушена друга функция на тъкан или орган, при което участва в неутрализирането на лошите ефекти от тази нарушена функция. За съжаление, при недостатъчно добър контрол един страничен ефект от спасителната роля на LDL-х може да се окаже атеросклерозата.
В едно скорошно изследване, проведено в Тexas A&M University, САЩ, учените установиха още една любопитна и неочаквана роля на LDL-х.
При тестването на 52 доброволци на възраст между 60 и 69 години, които не са подлагани на специален хранителен режим, нито пък са имали някаква повишена физическа активност се оказва, че след програма за физическо укрепване най-голям процент мускулна маса се натрупва при хората с най-високи нива на LDL-х.
Това изследване показва, че холестеролът има важна роля при натрупването на мускулна маса. Тя се изразява с правата зависимост между количеството му в кръвта и ефекта от интензивни тренировки при покачване на мускулната маса. Данните от подобен тип изследвания ще помогнат на учените да разберат по-добре природата на някои болести като саркопенията (прогресивно намаляване на мускулна маса с възрастта), както и да предефинират понятията добър и лош холестерол.
----------