Производството на биогорива засега е един от парадоксите на пазарната икономика. Според редица специалисти енергията и средствата, вложени в производството им надвишават значително ползите и печалбите от продажбите им.

Ако напуснем кръга на икономическите разсъждения обаче със сигурност ще установим, че използването на биогорива има няколко, много важни за съвременните общества предивства.

Те се изразяват в значително по-малкото влияние върху климатичните промени, водещи до глобално затопляне, относителна независимост на някои икономики от организацията на страните производителки и износителки на петрол и не на последно място биогоривата се явяват една достойна алтернатива на ограничения световен резерв от изкопаеми течни горива.

За съжаление обаче някои методи за производство на биогорива използват за суровини растения като
царевица,
рапица,
слънчоглед,
захарна тръстика,
което се отразява негативно на цените на някои хранителни продукти.
Негативен ефект изпитват и редица екосистеми, пострадали поради интереса към обезлесяване и засаждане на доходоносните култури.

Един сериозен източник за производство на биогорива остава все още несъвсем пълноценно разработен – целулозата.
Източник на целулоза могат да са както различни отпадни продукти от агро- и хранително вкусовата промишленост, но и бързо растящи дървесни видове като Пауловния, които биха могли да се размножават за целите на енергийното производство.

Целулозата в химично отношение представлява полизахарид – извънредно дълги вериги навързани глюкозни остатъци.
Разграждането на целулозата е енергоемък процес и някои бактерии го осъществяват посредством комплекс от ензими (например в храносмилателната система на преживните животни). Структурните и елементи (глюкоза) след това се използват като източник на енергия.

Учените отдавна търсят начини за икономически изгодно разграждане на целулозата за получаване на биоетанол. Това винаги става с участието на различни бактерии, но наскоро за първи път изследователи успяха да пресъздадат в лабораторни условия целия необходим набор от ензими, необходими за разграждане на целулозата и да го накарат да работи при дрожди. [1]

Комплексът от ензими, които разграждат целулозата до глюкоза се произвежда от бактерии, които не са толератнти към етанола. А етанола е следващата крачка след получаването на глюкоза от целулоза при процеса ферментация.

Изследователите от University of California успяха да конструират система за биотехнологично получаване на етанол в един етап чрез използването на биотехнологично конструирана целулозома (наименование на комплексът от ензими, разграждащ обичайно целулозата извън бактериината клетка) в един реактор с отговорните за ферментацията дрожди.

Според авторите на патента това постижение неминуемо ще намали цената, ще позволи по-бързо и ефективно разграждане на целулозата, както и ще позволи използването на по-широк кръг от източници на целулоза – например някои дървесни видове.
----------
[1] First Synthetic Cellulosome In Yeast Created. ScienceDaily
Снимка: www.metprog.org.uk