Какво знаем за мозъка?
Почти нищо, според проф. Маркрам от швейцарския Brain Mind Institute.
Или поне никой не знае какво знаем. И дъпълва: ‘изучаването на човешкия мозък и неговите функции вече повече от 100 години е довело само до натрупването на огромно количество информация, която преди да бъде обединена и анализирана като едно цяло няма да ни позволи да разберем и една стотна от истинската му същност’.

Според професора до десетина години можем да имаме модел, който да е точно копие на човешкия мозък като уточнява, че по-скоро финансовата страна на въпроса би попречила това да се осъществи навреме отколкото технически трудности или проблеми от биологична гледна точка.

Мозъкът е безспорно най-сложният за разбиране и изучаване (и лечение, когато нещо не е наред) орган.
Въпреки стряскащите цифри, че е изграден от няколко милиарда нервни клетки и трилиарди връзки помежду им, то за учените не е проблем да го възпроизведат в лабораторни условия, защото все пак тези цифри са крайни.

Благодарение на мощни компютри, сметките, които трябва да се извършат при планирането и конструирането на изкуствен мозък не изглеждат невъзможни.

Защо е нужен на науката изкуствен модел на мозъка ни?

Най краткия отговор на този въпрос дава отново проф. Маркрам: ‘всеки учен ще може да тества какъвто си иска процес и да разиграва толкова варианти на експерименти, колкото позволява въображението му’.

Най-голямото предизвикателство според учените е това да разберем как химичните и електрични процеси, които се осъществяват между невроните се превръщат в осъзнаване на реалността.

Учените отдавна знаят, че не това което виждаме и чуваме е наистина това, което наблюдаваме и достига до ушите ни.
В кората на главния мозък протича обработка на получената от околната среда информация и усещането за това, което сме чули или видели всъщност е една електрохимична интерпретация на сивото ни вещество на базата на външни сигнали.

Едно от най-важните предимства на работата с изкуствен мозък ще бъде изследването на причините на редица болести от
синдрома на Алцхаймер,
деменция,
психиатрични отклонения до
депресивните състояния и
проблеми със съня и паметта.
Добре знаем, че в медицината когато причината е известна, следствието (болестта) е по-лесно победим враг отколкото налучкване насляпо.

Същевременно, за всяка проверка на даден факт няма да е необходимо жертването на милиони лабораторни животни годишно, каквато е практиката в момента.

Несъмнено, изкуственият мозък ще представлява суперкомпютър, който ще е способен да работи в непосилен за всички останали компютри в света режим.
Разбира се, той едва ли ще търси отговора на живота, вселената и всичко останало (ясно е, че той е 42*), а ще бъде ангажиран с напълно реални проблеми.

Защото, според архитектите на проекта за изкуствен мозък, едно от най-загадъчните свойства на мозъците ни е да намира бързи и прости решения на проблеми, които обикновените компютри изчисляват за няколко години.
И в крайна сметка не предлагат решение, а цяла купчина от възможни варианти, предоставяйки нова главоблъсканицата на задалите задачата.

Един въпрос обаче остава твърде любопитен за въображението и ума ни сега, а и докато не видим реално рабоещият изкуствен мозък.

Фактът, че използваме едва 1 или 2 % от капацитета на мозъка си е подхранил доста холивудски сюжети за филми, представяйки ни машини, аналози на мозъка ни.
Но и тези сюжети са правени със същите 1 или 2 % капацитет.
Наистина можем само да догаждаме какво би се случило
ако суперкомпютърът е по умен от всички ни?
----------
Източник: Human Brain Could Be Replicated In 10 Years, Researcher Predicts. ScienceDaily
Снимка: www.amovingtrain.com
* За незапознатите с цикъла радиопиеси на Дъглас Адамс ‘Пътеводител на галактическия стопаджия’ справка там.