Неуморен е стремежът на човека да запази силите и красотата на младостта си колкото е възможно по-дълго. Затова и учените, които се занимават с проблемите на остаряването и методите за забавянето му са на особена почит и доста ухажвани и подкрепяни от фармацевтичните компании.

Много се знае, но и много не достига, за процесите и факторите, които регулират продължителността на живота.
В последните години, сравнително често излизат научни публикации, претендиращи, че са открили биохимичните субстанции, постилащи пътят към дълголетието.

Едно интересно изследване от последната седмица предлага доказателства за действието на един отколешен кандидат за антистарост вещество – мелатонинът.
Учени от Université Pierre et Marie Curie доказаха, че третирани с мелатонинови препарати земеровки живеят значително по-дълго в сравнение със свободноживеещите индивиди. [1]

Мелатонинът е познатият ни хормон, на когото дължим ритмичното редуване на денонощната активност – без него няма сън и биологичният ни часовник би действал безнадеждно сбъркано.

Ровейки в базите данни с научни публикации за мелатонин можете да откриете стотици хиляди статии. Въпреки че е сравнително добре изследван, явно все още крие свойства, които стават повод за обнадеждаващи открития

По важното, което е интересно за него е, че се образува едновременно на няколко места в тялото – в епифизата,
ретината и
стомашно-червния тракт.
През деня образуването му е минимално, докато през нощта секрецията му е много по-голяма.

Освен в регулацията на състоянията бодрост-сън, мелатонинът е изключително важен и при обезвреждането на свободните радикали в организма.
Именно славата му на мощен антиоксидант е причина да бъде разглеждан като потенциален ‘извор на младостта’.

Често в клиничната практика е предписван като добър антидепресант и като средство, подобряващо качеството на съня. Тези му свойства се дължат на факта, че мелатонинът е част от метаболизма на серотонина, а и е важен невромедиатор.

Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почтииии...

Макар че едва ли знаят български, лабораторните земеровки спокойно биха могли да пеят тази страхотна родна песен, дори нейна кавърверсия, заменяйки бавно с още по-бавно.

Обичайният жизнен цикъл на земеровките е 12 до 18 месеца, рядко и 30, ако са отглеждани в идеални условия.
Все таки към 12ия си месец симпатичите животинчета започват да загубват способността за регулация на денонощната си активност. Този факт учените тълкуват като първи признаци за настъпваща старост, което става причина за относително краткото време на живот след това.

За да изследват значението на мелатонина, учените третирали земеровките с контролирани количества мелатонин малко преди критичният 12ти месец от живота им. Донякъде очаквано, донякъде с изненада изследователите регистрирали забавяне на естественото нарушаване на циркадните ритми на животните, което довело до увеличаване на продължителността им на живот средно с три месеца.

Отнесени към общата продължителност на живот на земеровките това си е сериозно постижение. Грубо приравнено към човешкият живот това се равнява приблизително на около 17 допълнително!

Казано с други думи и цифри, границата на продължителността на човешкият живот може и да достигне около 100 години.
Стига разбира се мелатонинът да има същият съотносим ефект при хората, какъвто е наблюаван при лабораторните земеровки.
Най-вероятно това е така, но за да се докаже са необходими още много изследвания.

Демокрит: Не пренебрегвайте последното изречение от предходния абзац в случай, че сте решили да отскочите до аптеката и да се заредите с таблетки мелатонин. Изследванията с хора понякога дават различни от лабораторните резултати с животни. Все пак можете да стимулирате безопасно мелатониновата си синтеза чрез храни, съдържащи аминокиселината триптофан, от която се образува мелатонинът. Това са овесените ядки, риба, млечни продукти и натурален шоколад.
----------
[1] Melatonin: The Fountain Of Youth? ScienceDaily
Снимка: en.wikipedia.org