Изглежда сякаш безвъзвратно е отминало времето, когато поп културата широко тиражираше образите на учители-сексисти и наложи като пазарен хит ученичката Барби, безгрижно чуруликаща своето
"Математиката е трудна!".
От Live Science научаваме обаче, че до други изводи достига представително изследване на различията между половете по отношение на интереса им към науките, проведено от Националната научна фондация на САЩ.
Общественото мнение (поне оттатък Атлантика) все още робува на митове, които могат да се обобщят със символ-веруюто на интелектуалния мачизъм:
"Женският мозък е негоден за наука".
Сред тези стереотипи най-разпространени са пет:
Мит 1: Едва прекрачили за първи път училищния праг, момичетата вече показват по-слаб интерес към науките в сравнение с момчетата.
В действителност е научно установено, че в началното училище и момчетата, и момичетата имат еднакво позитивно отношение към науките. В проведено наскоро изследване в САЩ, 66 % от момичетата в четвърти клас са заявили, че харесват "тежки" предмети като математика, физика, химия и т. н. За сравнение, момчетата показали съвсем малко по-висок интерес от своите съученички - 68 %.
Но все пак нещо се случва именно в началното училище.
Когато трябвало да нарисуват учен, учениците до втори клас обикновено изобразявали бял мъж с лабораторна престилка. Малкото нарисувани жени-учени изглеждат сурови на вид и очевидно нещастни в живота.
Този трайно установен стереотип в детското възприятие върши съвестно своята работа и в осми клас момчетата вече показват два пъти по-голям интерес към професионална кариера в областта на
ИНженерните, Техническите И Математическите НаукИ (познати в Магадан под абревиатурата ИНТИМНИ).
Тази тенденция не свършва с училището. Броят на студентите от нежния пол в строго научните специалности главоломно намалява, при това не само в САЩ. Установено е също, че жените с ИНТИМНИ дипломи са два пъти по-склонни да напуснат работните си места в организации или фирми, занимаващи се с научно-техническа, инженерна и развойна дейност.
Мит 2: Училищните инициативи за повишаване на интереса на девойките към ИНТИМНИ въпроси рискуват да отблъснат момчетата от научна кариера.
В действителност специалистите установяват, че тези практики увеличават интереса и сред момчетата. Когато на учениците се показват снимки на привлекателни жени-учени, с идеята да се отстранят владеещите момичешкото въображение стереотипи, момчетата също започват да си се представят като учени в обкражението на колежки тип Лара Крофт, а не на "очиларки от лабораторията"...
Мит 3: Учителите по математика и по строго научните дисциплини вече не проявяват склонност да водят занятията си предимно с момчета.
Всъщност изследването на Националната научна фондация на САЩ доказва, че такава склонност все още е налице и е доста разпространена сред преподавателите оттатък Атлантика. Учителят по физика или химия обикновено има навика да помага на момчетата в експерименталните занятия и търпеливо да им обяснява как да изпълнят дадено лабораторно упражнение.
Когато обаче момиче помолело за помощ, преподавателят просто извършвал експеримента вместо него и без много разяснения.
Установено е, че тези упражнения са най-успешни и засилват интереса на децата към науките, когато учителят дава равен шанс на всички да се проявят и особено, когато разделя класа на групи за решаване на конкретни изследователски задачи.
Мит 4: Когато момичетата просто не се интересуват от наука, родителите не могат с нищо да помогнат това да се промени.
В действителност ролята на родителите (както и на учителите) е решаващо важна за проявата на ИНТИМНИ интереси у децата. Те трябва да обясняват на подрастващите какви перспективи дава научната професия и какво се иска от тях, за да се подготвят за нея.
Мит 5: Промени в ИНТИМНИ-те учебни програми на колежите повишава риска да се снижи качеството на курсовите работи, тъй като се нарушава принципа на висококонкурентната среда "Потъвай или плувай!" (Sink or swim!).
Действително политиката да се "плеви" колежанската среда, като се стимулира отпадането на слабите студенти, особено в по-точните научни дисциплини, довежда до непропорционално намаляване на броя им за сметка предимно на нежния пол.
Това обаче не е резултат от по-посредствените способности на жените да овладяват знания. Вместо това, те често възприемат оценките "много добър" като незадоволителни и се отказват да продължат обучението си, докато мъжете, наредили "добри" оценки, стискат зъби и продължават напред.
Според специалистите от научната фондация, адекватните промени в учебните планове и оказването на допълнителна помощ при подготовката за курсовите работи запазва интереса на студентите към дадената научна дисциплина, независимо дали те са от женски или от мъжки пол.