картинка
картинка
картинка картинка
картинка
картинка
Провокативно
картинка
Любо Цонев (Инди БГ) има още тревожни новини за нас...
Инди БГ: Прибързани разкопки на ...
05.08.11
картинка
Археолозите у нас не ценят могилите сами по себе си (тук не става дума за селищни могили). ...
Прочетете повече за: Инди БГ: Прибързани разкопки на долменна могила в Сакар
Пред-последно
картинка
картинка
Фотосинтеза 2.0
11.04.11
картинка
Скоро можем да захранваме домовете си с ток от изкуствени листа
Прочетете повече за: Фотосинтеза 2.0
Nota bene
картинка
картинка
03.01.08
картинка
Сега разполагаме с квантова реинтерпретация на дърветата...
Прочетете повече за: Сега разполагаме с квантова реинтерпретация на дърветата...
картинка
Портал на познанието
картинка
проблеми
Mария&Хуан :: Все<->Мулти :: МУЛТИлена :: планета :: зависимост :: миМикронаука :: човещина :: BrainDrain
картинка
наука
астрофотография :: оптика :: кибернетика :: IT :: екология :: философия :: психология :: математика
картинка
институции
Prize.bg :: НАОфотогалерия :: астролюбители :: МОН :: фондаНИ :: СУБ :: хумБАН :: инжБАН
картинка
картинка
картинка картинка картинка картинка
картинка
картинка
Пред-последно
картинка
картинка
PRAM
картинка
20.06.07
олекотена версия картинка
en
картинка
Форум
картинка картинка картинка
картинка
картинка
SEE FameLab Winners
Shalom from Israel :>
Greetings from Austria!!
hello from Croatia (o:
Visit to Cheltenham
картинка
картинка
картинка по-голям шрифт картинка оригинален шрифт картинка по-малък шрифт картинка разпечатай картинка изпрати на приятел
картинка
картинка
начало картинка начало  картинка техника картинка картинка картинка пред-последно
картинка
Задава ли се убиецът на флаша?
картинка
картинка

Демокрит: Тази новина дължим на младия талант Божидар Стефанов, участник в първия FameLab у нас и член на SciComm групата ни:

Преди около месец навсякъде в пресата и технофилските web сайтове се вдигна шум за нова технология за запаметяване на данни, обещаваща висока скорост, енергонезависимост и ниска цена, която в скоро време ще измести както флаш паметите, така и твърдите дискове.

Причина за целия този шум стана един чип, който от Samsung представиха през септември миналата година и който се нарича Phase-Change RAM или памет с изменение на фазата.

Всъщност, както повечето модерни технологии, така и тези памети са идея, която е добре забравено старо.

За пръв път теоретичният им принцип на действие е бил изследван още през 60-те години на миналия век, а десет години по-късно приложението му като начин за запис на данни е разгледал в своя статия в сп. Electronics един от основателите на Intel – Гордън Мур.

В края на 90-те големите започват нечувана битка за патентните права над технологията, а интерес към нея проявява дори и космическият гигант Lockheed Martin.

В крайна сметка тя вижда реализация в първия 64Mb прототип, който Samsung демонстририра през 2004-та. А днес сме по-близо от всякога до момента, в който ще видим комерсиалните PRAM устройства, защото в края на миналата година IBM и Samsung се надпреварваха да демонстрират нови и нови по-усъвършенствани прототипи, а Lockheed Martin бяха зарадвани дори и с PRAM чипове с радиационна устойчивост за работа в космическите сателити.

Но какво толкова е особеното в паметите с изменение на фазата, което ги прави по-бързи, надеждни и удобни от флаш паметите?

Ами нека първо си припомним как работи флаша.
Всеки флаш чип се състои от сложна матрица от едни особени MOS транзистори, които при определени условия могат да захващат в себе си електрически заряди и по този начин за "помнят" логическа нула или единица.

Лошото е, че това става малко бавно, а на всичкото отгоре при всеки цикъл запис-презапис транзисторите се износват малко по малко и това поставя ограничение на живота на тези памети, което допреди години беше средно около 10 000 – 100 000 цикъла запис-презапис, а днес с напредъка на технологиите е увеличено до около милион.

Това прави флаша леко неудобна алтернатива на твърдите дискове например, защото при разни агресивно-интензивни действия на Windows, като пейджинг файловете, всеки флаш чип би предал богу-дух най-много за месец. От известно време от PQI, обаче доказват противното със своите Disk-On-Module устройства, които обаче засега са доста скъпи.

Но нека се върнем към паметта с изменение на фазата. При нея вместо MOS транзистор всяка клетка се състои от елемент, съставен от един много особен материал, наречен халкогенидно стъкло. Този материал, който представлява нещо като сплав с участие на елемент от групата на халкогенидите (S, Se, Te) при определени условия проявява много интересно свойство – способността да преминава от аморфно в кристално състояние.

При синтеза халкогенидното стъкло се получава в аморфно, стъкловидно състояние, но след загряване до определена температура (около 600оС) то променя структурата си и преминава в кристално състояние. След това с друг топлинен импулс то може да върне обратно в аморфно състояние.

В химията тези състояния са познати като фази на веществото и затова новият вид памет се нарича памет с изменение на фазата. Дотук добре, вероятно си казвате сега. Халкогенидното стъкло сменя фазата си, но защо нас това трябва да ни вълнува?

Макар че запазва своя състав като промени фазата си, халкогенидът променя и електрическите си свойства – докато е в аморфно състояние той има доста по-високо електрическо съпротивление от това, когато е в кристално. По същия начин силициевият диоксид, когато е в кристална форма (кварц), има доста различни електрически свойства, отколкото когато е в аморфно (стъкло).

Заедно с електропроводимостта си халкогенидното стъкло с фазата си променя и оптичните си свойства. Нещо, което от години използваме при презаписваемите дискове, където преходът между състоянията става чрез загряване с лазер.

Материалът, който се използва в прототипите на PRAM чиповете, днес е сплав от германий, телур и антимон. В тях се използва матрица от халкогенидни клетки, поставени между електроди, чрез които се адресират. Записът на данни става със загряване на клетката благодарение на получен чрез литография резистор, подобен на онези, които загряват мастилото в печатащата глава на мастиленоструйните принтери.

Всяка клетка, установена в кристално състояние, отговаря на логическа нула, а клетките в аморфно – на единица.

Последните прототипи се оказват с 30 пъти по-голямо бързодействие от традиционната флаш памет днес, а показват и редица други предимства, като по-голяма издръжливост, по-малка енергоконсумация, по-лесен производствен процес и това, че за да запишем нещо в дадена клетка не е необходимо първо да я изтриваме.

В отчетите, които от Samsung представят за своите прототипи, комерсиалните варианти на които ще видим през 2008-ма, времето за фазов преход е обявено 5 ns, което наистина прави флаша смешно бавен, обаче е два пъти над времето за запис в днешната DRAM памет – около 2 ns.

Така че, колкото и оптимистични да бъдем, едва ли ще видим някой ден PRAM модул оперативна памет. Но за сметка на това PRAM може наистина да влезе в състава на стандартните модули памет, като shadow памет на оперативната – така по начина, по който работеха ранните енергонезависими RAM памети, преди прекъсване на захранването цялото съдържание може да се копира на PRAM и при ново включване да се възстанови (разликата е, че в ранните NVRAM това се вършеше от флаш).

PRAM също може да се окаже и наследника на твърдия диск, като масова памет някой ден, така че сега ни остава само да си помечтаем и да изчакаме PRAM да достигне върха си, за да имаме компютри, при които няма да има чакане при Shut down, а при включване само след секунда да можем да видим десктопа във вида, в който сме го оставили.

Phase-Change RAM
картинка
картинка
начало картинка начало  картинка техника картинка картинка картинка пред-последно
картинка
с подкрепата на
www.britishcouncil.org
картинка
картинка  нагоре
картинка
картинка

Warning: date() [function.date]: It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3.0/DST' instead in /home/democrit/public_html/old/green/bg/bottom.php on line 6

Warning: date() [function.date]: It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3.0/DST' instead in /home/democrit/public_html/old/green/bg/bottom.php on line 6
картинка
картинка
Created by Mag Studio
картинка