"Доколкото в модерните общества социалният успех все по-малко се трансформира в успех при възпроизводството, можем да очакваме, че познавателните способности ще бъдат значително понижени от естествения подбор", пишат в своето изследване американски учени, за което четем във PhysOrg.com.

Сергей Гаврилец (Sergey Gavrilets) и Аарон Воз (Aaron Vose) от университета на Тенеси създадоха математически модел на еволюцията на мозъка. Той се базира на хипотезата на Макиавели за човешката интелигентност, според която тя еволюира в резултат от несекващ индивидуален стремеж към постигане на по-голям социален и репродуктивен успех.

В резултат на сложните изчисления, извършени от свръхмощни компютри, изследователите осигуряват сериозна подкрепа на спорната хипотеза на Николо Макиавели. По-популярният резултат от модела обаче е доказателството, че намалява зависимостта между нашето IQ и секса.

В миналото социално по-интелигентните мъже са имали по-голямо потомство, което е довело до еволюцията на по-интелигентно човечество. В нашето съвремие обаче е повече от очевидно, че интелигентността общо взето не върви ръка за ръка с репродуктивната плодовитост.

Според учените, тази промяна, както и фактът, че сме ежедневно облъчвани от чудовищен брой идеи, могат да изиграят лоша шега на досега постъпателно еволюиращата ни интелигентност.

Самите изследователи били силно изненадани от крайните резултати. Дори и през ум не им минавало да предсказват, че интелигентността ни ще бъде естествено отслабена от силата на еволюционната необходимост.

Може би затова Гаврилец и Воз държат да подчертаят, че моделът не е разработен, за да бъде директно прилаган към историята на Homo sapiens. Затова не трябва да прибързваме с изводите за нашето модерно общество,
да захвърляме бумагите
и да се залавяме за интензивно възпроизводство в близкия фолк клуб...

Големият въпрос за двамата изследователи обаче си остава защо интензивното уголемяване на мозъка се случва на хората, но не и на другите животни?

За по-голяма простота, Гаврилец и Воз се съсредоточили само върху социалните фактори за еволюцията на мозъка и само върху поведението на мъжете. Така извън борда на изследването остават екологичните и климатичните условия, както и жените, които явно само усложняват изчисленията и изискват далеч по-мощни компютри, вероятно квантови...

В техния модел интелигентността се описва като "способността да се учат и използват нови идеи за лична изгода на дадения индивид". Два фактора дефинират интелигентността:

• "способността за учене", т.е. колко лесно мозъкът научава нови стратегии;
  
  
• и "мозъчен капацитет", който измерва броя различни идеи (наричани от екипа "меми"), които той може да научи и използва.

Тези отличителни особености се предават генетично по линия на социално по-интелигентните мъже, които печелят в състезанието за намирането на партньор от противоположния пол и се възпроизвеждат по-успешно, като предават на голямото си потомство генетична информация за шампиони. 

В своята компютърна симулация , която проследила около 30 хил. човешки поколения, Гаврилец и Воз идентифицирали три етапа в развитието на интелекта.

Основната, т.нар. "бездейна фаза", е тази от която симулацията стартира. Ако мозъкът ни още пребиваваше в нея, свръхинтелигентните щяха да произвеждат по една идея за целия си живот.

След около 5 000 до 20 000 поколения настъпва етапът на "познавателна експлозия". През това време по-голямата част популацията е наследила гените на способността за учене и мозъчен капацитет, което изстрелва до небето раждането на нови идеи.

Любопитно е, че според модела, мозъчният потенциал се развива по-бързо от способността за учене, което навежда на мисълта, че е по-важният фактор.

Но друг резултат шокира учените. Оказва се, че макар сложните идеи видимо да носят повече ползи за популацията, тяхното производство постепенно намалява през този период, за сметка на все по-увеличаващото се раждане и разпространение на прости идеи.

Според Гаврилец и Воз, това е резултат от съревнование между мемите (идеите): докато по-сложните от тях дават еволюционни предимства на индивидите в дългосрочна (биологична) перспектива, то в крайна сметка те губят състезанието с простите меми в надбягването на къси (социални) разстояния.

Не след дълго, симулираните същества повече не могат да си позволят увеличаване на размера на мозъците си, тъй като раждането става все по-рисково. Освен това, макар да съставя едва 2% от тежестта на тялото, мозъкът гълта около 20% от енергията, идваща от метаболизма.

Така моделът прогнозира, че след около няколко стотици хиляди поколения ще настъпи "фазата на насищането", по време на която простите идеи окончателно ще победят сложните, тъй като се разпространяват по-лесно, а нарастването на мозъците ще бъде отложено за след раждането.

Демокрит: Ако държите да продължите с облъчването,
за целта търсете повече подробности при:
Gavrilets, Sergey and Vose, Aaron. "The dynamics of Machiavellian intelligence." Proceedings of the National Academy of Sciences. November 7, 2006, vol. 103, no. 45, 16823-16828.