Световният рекорд по скоростно затваряне на челюсти вече принадлежи на мравките от вида Odontomachus bauri, четем в New Scientist. Те захапват със скорост от 35 до 64 м/сек, установили изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

Това е около 2 300 пъти по-бързо от едно мигване на окото.

Предишното постижение учените бяха присъдили на рака богомолка, който сега изглежда далеч по-безобиден със своите челюсти, хлопващи с 'едва' 23 м/сек.

Челюстите на новите рекордьори действат подобно на спусъков механизъм на арбалет. Те успяват да ги държат отворени и натегнати в готовност за мълниеносно сключване с помощта на разположени на главата чифт мощни мускули и действащо като задържащ механизъм щитовидно образувание, наречено клипеус.

Оказва се, че въпросните мравки са намерили и друго приложение на този мощен механизъм, освен това да умъртвяват плячката си. Когато по-едър хищник ги заплашва, те щракват челюстите в земята под тях и откатът ги отхвърля на по-безопасно разстояние.

Вертикално могат да се катапултират над 8 см, а хоризонтално - почти на 40 см.

На тези две клипчета (изискват последна версия на Quicktime) можете да се насладите на невероятните мравешки скокове, които реално стават със 100 пъти по-висока скорост, от тази която ще видите.

• На първото клипче световният рекордьор изпълнява вертикален скок със салто от място;
• а на второто демонстрира страничен защитен отскок.

Ако човешките ни атлети бъдат снабдени с подобен механизъм на главите си, те щяха да се катапултират вертикално на над 13 м и хоризонтално - до 40 м.

Ако настръхвате от ужас при мисълта, че може да бъдете ухапани от Odontomachus bauri, моля запазете самообладание! Ние сме толкова по-големи, че всеки техен опит да ни захапят само ще ги отхвърля в неизвестна посока, без да сме почувствали нищо.

Инициатор и организатор на изследването е ентомологът Андрю Суарез (Andrew Suarez), който се надява един ден наученото за катапултиращия механизъм на мравките да вдъхнови създаването на иновативни инженерни решения и продукти, четем и в Live Science.