Планините в Европа стават по-високи и това се дължи отчасти на на топящите се ледници, твърдят учени, цитирани от Live Science.
Земната кора е леко огъната навътре от тежестта на ледниците, но с топенето им тя много бавно се изправя и така издига планините към небето.
Ледените шапки на Алпите започнали да се втечняват с повишаването на температурите след края на последния малък ледников период от 1850 г. Порастването на планината станало по-осезаемо през последните десетилетия, тъй като глобалното затопляне ускорява топенето на ледниците, пишат изследователи в юлския брой на сп. Geophysical Research Letters.
Учените използвали компютърен модел и установили, че Земята има поведението на много гъста течност.
"Представете си пчелен мед, само че милиарди пъти по-гъст", предлага ръководителят на екипа Валентино Барлета от университета на Милано, Италия.
Ако поставите тежък предмет в тази течност и после го извадите, на плътният флуид ще му е нужно известно време да запълни останалата от тежестта на предмета падина. Същото се случва със земната кора под Алпите. Ефектът бил добре познат и на учените, изследващи високите планини на Северна Америка.
Най-бързо се издигат френските Алпи в района на Монблан - с по-малко от 0.089 см на година. До 50 г. те ще са с почти 4,6 см по-високи. Останалите части на Алпите растат с по-скромни темпове - с 0,033 см на година.
Други изследвания установили, че за периода 1850 - 1970 г. алпийските ледници са се стопили с 35 %. През последните 30 г. топенето се е ускорило дотолкова, че 5 150-те ледника сега покриват едва 50 на сто от територията, върху която някога са се простирали.
Учени изчисляват, че ако до края на века температурата на въздуха през лятото се увеличи с 3 градуса по Целзий, до 2100 г. 80 % от алпийските ледници ще изчезнат. Ако температурите скочат с 5 градуса, до края на столетието на Алпите почти няма да има и помен от лед.
Но със или без топящи се ледници, Алпите щели да продължат да си растат. Процесът се дължи и на други фактори, като разместванията на земните тектонични плочи, пресушаванията на водоеми и ерозирането на почвите, обясняват изследователите.