Демокрит: Философът-физик проф. Ангел С. Стефанов от ИФИ към БАН ни предостави тази своя статия-диалог по повод дискусиите около интелигентния дизайн.

 

По думите му, това е
"Диалог за началото на света и живота.
Диалог между:
философ, гледащ с доверие към развиващото се научно познание
и мислител, отдаден на идеята за ИП"

 

Сега малко екстракти:

• На фона на възродените дискусии между креационисти и еволюционисти, между радетели на вярата и философи, между религиозни фундаменталисти и учени натуралисти през последните десетина години, на фона на отекващите във всеки американски щат днес прения в образователните институции и в съдебните зали за уместността да се преподава Дарвиновата теория за еволюцията в училищата, мълчанието в българската философска книжнина по въпроса е признак на интелектуално безхаберие...

• Привърженик на ИП (ПИП): Искате да кажете, че науката страни от здравия разум? Нима не е разумно, ако погледът ви спре върху старинен часовник, да не заподозрете някакви неясни случайности като причина за неговата поява, а интелигентния замисъл и конструктивното дело на майстора часовникар? А колко по-естествено е да се допусне, че далеч по-сложен механизъм като една жива клетка, да не говорим за още по-сложната био-химична устроеност на дори един нисш многоклетъчен организъм, са дело на интелигентен създател? ...

• Философ (Ф): Та нима здравият разум не подсказваше, че от небето не могат да падат каменни късове, или че, както ни убеждава прегърналия здравия разум акад. Яноши, Айнщайновата теория на относителността е погрешна, защото пространството не може да се изкривява?...
  Мога да заявя обаче, че ИП не е научно обяснение за генезиса на Вселената и появата на живите организми на Земята...

• Ф: Ако днес можем да кажем със сигурност, че е останало нещо от оптимистичните просвещенски нагласи, то е изискването научните обяснения да се основават на естествени причини, а не на свръхестествени агенти или на незнайно как действащи трансцендентни фактори. Същността на ИП обаче е тъкмо в последното. Постановява се творческата намеса на някакъв интелигентен проектант на живите организми в цялото им видово разнообразиe...Такъв проектант е, ако не божествено вездесъщ, то поне същност с мощен творчески потенциал, която е неусвоима нито като предмет на науката, нито като естествена движеща сила, описвана в едно научно обяснение. Затова и ИП стои извън сферата на научните обяснения...

• ПИП: ...както и сам вие изтъкнахте, човек не може да направи дори една жива клетка, да не говорим за примитивно живо същество. И то не защото не разполага с научни знания за органичното устройство на клетката. Тъкмо тези знания свидетелстват за това, което привържениците на ИП наричат "несводима сложност" – много сложни биохимични структури и процеси, които са изключително прецизно съгласувани едни с други. Припомнете си например описанието на протеиновия синтез дори само в информационния му аспект. А какво да кажем за изкусната му химична реализация? Би ли могло това да се постигне по естествен път?...

• ПИП: Просвещенската възхвала на рационализма в съчетание с един безмерен порив за творчество и власт, подхранван от успехите на индустриалната революция, родиха самочувствието у човека на един малък бог, можещ да произведе и хомункулус в реторта.
  Ха, ха!
  Нима не наподобяват на жалки алхимически усилия опитите на някои учени да покажат в лабораторни условия как е възникнал първият жив организъм от нежива материя преди четири милиарда години? ...
  В полу-пълна с вода реторта експериментаторите впръскваха водород, метан и биогенни елементи ...
  Е, вярно е, че като резултат от този експеримент бяха получени някакви жалки органични продукти под формата на аминокиселини, и толкоз. Но нещо живичко те не можаха да синтезират, уважаеми професоре, а и няма да могат...

• Ф: Доколкото ми е известно, напоследък се разработва хипотеза, според която появата на първите живи микроорганизми по естествен път се е осъществила, макар и чрез случайни стъпки, но не по напълно хаотичен начин, а чрез комбинациите на вече налични, цялостни биохимични блокове. Така еволюцията не е разигравала хазартна игра, а е "сглобявала картина" от завършени кубчета...

• Ф: Според известния палеонтолог Стивън Дж. Гулд, еволюцията се е придвижвала напред чрез скокове. Имало е дълги периоди на равновесие и сравнително кратки периоди на ускорено видообразуване, характерно например за началото на Камбрийската епоха. Това, бих го нарекъл евристично схващане, хем обяснява липсата на някои подозирани и търсени междинни биологични форми, които вероятно изобщо не са се реализирали, хем запазва тезата, че еволюцията няма предзададена посока. Тя е силно зависима от случайности – от земни катаклизми и космически катастрофи, като сблъсъци на Земята с големи метеорити или комети...
  Досещате ли се с каква честота щеше да бъде бомбардирана Земята от астероиди и комети, ако орбитата на гиганта Юпитер беше празна? Ако този "боклукчия на Слънчевата система" го нямаше, ударите върху земната повърхност и в океаните и последващите ги природни катастрофи щяха да са стотици пъти по-чести. Какъв щеше да бъде ходът на еволюцията тогава?...

• ПИП: Всъщност, замисляли ли сте се, професоре, какво могъщо влияние върху биологичните теории са оказвали тъкмо философските интерпретации? Вярно е, че този факт е избледнял днес на фона на все по-технизиращите се научни изследвания и като език и като начин на експериментиране. Нещо повече, някои специалисти не прикриват отрицателното си отношение към философията. Стив Джоунс например заяви наскоро, че "философията спрямо науката е като порнографията спрямо секса: тя е по-евтина, по-лесна и някои хора я предпочитат". Подобни анти-философски настроения препречват пътя на търсещата мисъл по посока на ясните, но фундаментални и спасителни идеи, каквато предлага например ИП...

• Ф: Тук се натъкваме на два различни варианта в претенцията на ИП, които ще нарека
  слаб или външен, и
  съответно силен или вътрешен вариант.

• ПИП: Вие знаете не по-зле от мен, че след Големия взрив – космологичния термин за вселенското сътворение, стоящ в съчетание с нищо не означаващия "концепт" за някаква нищожна по размерите си сингуларност – биха могли да се реализират различни вселени. Но милиони от тях биха били празни, а други без необходимите материални предпоставки за поява на живот и на разум, който да се запита за своя произход и да възхвали Бога. Но Бог е проектирал единствената вселена, която е подходяща за човека, като е започнал от най-малкото, от фундаменталните тухлички на материята, та до най-голямото – онази вселенска протяжност, за чиято размерност физиците не престават да спорят, но която благоприятства сътворяването на живите същества и на човека...
  Каква прецизност и изящество на мирозданието!

• Ф: Нямам нищо против харесваната от вас инфлационна теория за раждането и развитието на наблюдаемата Вселена. Тя е поддържаната днес космологическа парадигма. Но не е единственото научно схващане по въпроса.
  Сигурно сте чували, например, за интересния теоретичен модел на Стивън Хокинг, който обяснява не по-зле характеристиките на видимата Вселена, но в който отсъстват сингуларности, поради възприетото гранично условие "без никакви граници". Пространството и "имагинерното време" в този модел конституират пространство-време без ръбове и особени точки. Щом липсва сингуларност, обаче, липсва и реален вселенски "взрив". А щом няма Голям взрив, на вас очевидно ви липсва научна представа, която да изтълкувате като вселенско сътворение.
  Не по-малко любопитна представа за началото на нашата вселена предлага известният Иля Пригожин. Изповядваната от него максима, че "времето предхожда съществуването", го довежда до оригинална концепция. В онтологичните й рамки възникването на Вселената се оприличава на фазов преход от нещо, което той нарича "предвселена" и определя като "квантов вакуум", към ранния стадий на Вселената...
  А какво да кажем за последните изключително сложни разработки в теорията на суперструните? Инициаторът на тази широко обхватна и многообещаваща теория, Габриеле Венециано, заедно с младите специалисти в това ново направление намират, че Големият взрив е бил не моментът на възникване на Вселената, а просто внезапен преход в нейната динамика.
  И какво излиза сега, приятелю?...

• ПИП: Като философ с разкрепостен ум не ви отива да се движите по методологическия канон, професоре. Признавам, че чрез използването му ме хващате натясно, но не ме отказвате още от вярата ми в ИП. Защо не преминете границите на вашето епистемологическо мислене, толкова ли е трудно?...

• Ф: Вие току-що сложихте пръст върху възела на проблема, мили ми приятелю. Направихте го, като употребихте думите за вяра и за преминаване на границите на критическото мислене, съставящо ядрото на научната рационалност. Тук стигаме тъкмо до втората възможност за спекулативно ситуиране на вашата надградена върху космологията и еволюционната теория интерпретация. Ако тя самата не предлага готови научни конструкти, какво ни пречи да я привлечем като идея, в която можем да вярваме? Аз също се чувствам далеч по-уютно, когато разумът ми прегръща тази идея. Но в качеството си на регулативна идея тя има само успокояващо благочестивия дух терапевтично въздействие...

• ПИП: Разбирам критическата ви позиция, професоре, и от сърце ви благодаря за времето, което ми отделихте. Все пак, щом цените Кантовата философия, ще приемете, че заради едно висше и несъмнено единство на опита, "спекулативният интерес на разума – както казва той – прави необходимо всеки ред в света да се разглежда така, като че е възникнал от намерението на един най-висш разум".
  Чрез ИП аз само потвърждавам, макар и вие да кажете, безкритично, това дълбоко философско прозрение...

 

 

Демокрит: Едва ли ще можете да прочетете целия диалог онлайн, затова потрайте докато излезе в следващия брой на сп. Философски алтернативи...

Но най-нетърпеливите и разполагащите с излишъци от време, могат все пак да опитат в синия