;)
организират по случай четвъртото издание в България на
Нощта на учените
научни кафенета със сериозни учени, представящи науката
по интересен и забавен начин.
ВАЖНО: Достъпът до всички събития е свободен. Заради ограничения брой места Ви съветваме да си направите резервация на booking@britishcouncil.bg
-
Машината на времето съществува – Разумът
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Техническия университет в София, Зала 2140, блок 2
Презентатор:
Тодор Арнаудов е на 25 години, бакалавър по Информатика от Пловдивския университет; магистър по Софтуерни технологии; специализирал Обработка на естествен език в Улвърхямптън, Англия, където създава интелигентния речник "Смарти". Изкуственият интелект е негова мечта и страст от дете.
Работил е като изследовател и разработчик в областта на синтеза на реч и звук, компютърната графика и видеоефекти, а до неотдавна - като верификационен инженер на интегрални схеми. Финалист на Феймлаб 2009.
Модератор:
Лидия Гълъбова е преподавател в Технически университет – София по „Мениджмънт на Високите технологии”, „Индустриален мениджмънт”, „Малък бизнес и предприемачество”, „Мениджмънт на знанията” и „Иновационен мениджмънт”.
Лидия Гълъбова участва в различни проекти, свързани с „мобилност на учените” и „наука и общество” по VІІ-ма рамкова програма на Европейски съюз (ЕС); 1 международен проект на Австрийското федерално министерство за наука и изследвания; европейският проект “WONDERS”, в рамките на който отговаря за организиране на „Седмица на науката в България” през 2007 г.; проект „Красива наука” на Британски съвет в рамките, на който се организира ежегодния конкурс FameLab; ръководи международен проект на СУБ и Австрийски научен и изследователски институт по проблемите на феномена „изтичане на мозъци”.
Резюме
Какво точно е разумът и как работи?
Отговорът на този въпрос и създаването на мислещи и творящи машини, които да превъзхождат човека по ум, биха пренесли науката и човечеството в друго измерение.
Въпреки че учените работят по изкуствения интелект повече от 50 години напредъкът е отчайващо бавен.
Човешкият разум е цялостен и универсален, и достатъчно гъвкав за да се научи да решава всякакви задачи, като взаимодейства със света.
Такъв трябва да бъде и истинският общ изкуствен разум (AGI).
Създаването на такава машина все още звучи като научна фантастика или дори чиста фантазия за мнозина, но
не и за Тодор и други учени, които са стигнали до важни обобщения за работата на разума и работят върху това мислещите машини да станат реалност.
-------------------------------------------------------------------------------------
-
400 години от телескопа на Галилей и…….... краят на света през 2012 г.
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Техническия университет в София, Зала 2130, блок 2
За презентатора:
доц. д-р Валери Голев е ръководител на катедра „Астрономия”, СУ „Св.Климент Охридски” и заместник-председател на Съюза на физиците в България, член на Управителния съвет на Съюза на астрономите в България … и основател на Софийския клуб по фантастика „Иван Ефремов”.
Резюме:
Накратко за историята на телескопа в астрономията и ролята му за съвременната научна картина на света и каква е връзката на тази картина със съвременните псевдонаучни кошмари и страхове на широката публика …
-------------------------------------------------------------------------------------
-
The Fascination of Mobile Communications
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Техническия университет в София , Зала 12126, блок 12
Със специалното участие на:
Ernst Bonek,
retired Professor of Technische Universität Wien, Austria
The presentation will try to answer some key questions about mobile communications: Why is it the technology that reached a billion people worldwide faster than other technology mankind invented so far? Even though it is the ultimate challenge for engineers? What are these challenges and how can they be overcome?
Why did GSM make it, but not Iridium or American CDMA?
What about critical issues like health, privacy,…? Is there humanity without communication?
аnd Mr. Horst Pertl, Director Network Planning, Mobiltel, Bulgaria „Mobiltel's network - today and in the future"
-------------------------------------------------------------------------------------
-
Наистина ли имаме очи на тила?
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Пловдив, Съюз на учените в България – Пловдив, ул. Митрополит Паисий, № 6
Презентатор:
Иван Христов е на 29 години и след завършването на НПМГ „Акад. Л. Чакалов” с профил биология следва молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава с отличие магистърската си теза и от 2004 година е научен сътрудник в института по Невробилогия към БАН.
Модератор:
Георги Балджиев е биолог в Института по ботаника при БАН. През 2007 печели трета награда и наградата на медиите на финала на конкурса за комуникация на науката FameLab. От тогава се занимава активно с комуникация на науката и не пропуска възможност да сподели страстта си към нея.
Резюме
Питали ли сте се защо понякога гледаме и нищо не виждаме?
И защо в някои моменти имаме усещането, че някой с гръб към нас ни наблюдва изумително настойчиво?
Дали не изпадаме в ситуацията на д-р Уотсън от романите на Артър Конан Дойл, който в една своя реплика възкликва:
"Откъде знаеш какво правя? Да не би да имаш очи на тила си?”
А гениалният Шерлок Холмс отвръща: „Не, обаче пред мен има добре излъскан посребрен кафеник.”
Като един истински учен-детектив Иван Христов ще ни запознае със загадката на дългия път на зрителната информация през различните отдели на мозъка ни, за да достигне до невероятните разкрития за онази част от сивото ни вещество, което може би е много по-важно или поне равностойно на очите ни в процеса на „виждането”.
---
Café Scientifique предлага приятна атмосфера, предразполагаща ни да говорим за
провокиращите мисълта събития в науката. Това се случва в кафенета, барове и ресторанти, далеч от академичните сгради. Нещо повече, за да се присъедините към нас не е необходимо да сте учен или студент по научна дисциплина. Café Scientifique е за науката в живота и как тя оформя света около нас. И понеже е така, всеки е добре дошъл.
нагоре